ж. Действие по знач. глаг.: надувать (1).
См. надувать
надувка — -и, ж. Действие по глаг. надуть—надувать (в 1 знач.). Надувка шин.
надувка — На/ду́/в/к/а.
надувка — орф. надувка, -и
надувка — НАДУВКА см. Надуть.
надувка — НАД’УВКА, надувки, ·жен. 1. только ед. Действие по гл. надувать в 1 ·знач. (спец.). Надувка шин. Надувка резиновых мячей. 2. То же, что надувательство (·прост. ).
надувка — надувка ж. 1. Процесс действия по гл. надувать I 1. 2. Результат такого действия.