ж. разг. 1) Женск. к сущ.: чиновник (1*). 2) Жена чиновника (1*1).
См. чинить
чиновница — -ы, ж. Жена чиновника (в 1 знач.).
чиновница — орф. чиновница, -ы, тв. -ей
чиновница — Чин/о́в/ниц/а.
чиновница — ЧИНОВНИЦА -ы; ж. Разг. 1. к Чиновник. 2. Жена чиновника.
чиновница — чиновница I ж. разг. 1. Жен. к сущ. чиновник I 2. Жена чиновника чиновник I II ж. разг. Жен. к сущ. чиновник II
чиновница — ЧИН’ОВНИЦА, чиновницы, ·жен. (·дорев., ·загр. ). Жена чиновника (см. чиновник в 1 ·знач. ).